Сигурно тия от вас, които четат редовно преса, следят интернет и гледат телевизия, са наясно с тревожната статистика за безработните в България. Сигурно сте наясно и с това, че в условия на криза расте и броят на така наречените лоши и необслужвани кредити, което съвсем логично прави банките особено предпазливи при отпускането на нови. И днес искам да споделя с вас размислите си около това, как човек, който е безработен и иска да напусне омагьосания кръг на социалните помощи и безработицата и да стартира малък или среден бизнес, попада в още по-омагьосания кръг на невъзможността да му бъде отпуснат кредит или пък държавата да го подпомогне по някакъв начин, за да стартира такъв. Едва ли ще ви учудя, че банките не са оптимистично настроени и склонни да отпуснат кредит на хора, които от дълго време са без работа. Много от тях вече се опариха от работещи и добре печелещи хора, които по една или друга причина, най-често защото останаха без работа, спряха да обслужват кредитите си. И е логично банките да са предпазливи – те все пак не са благотворителни или дружества с идеална цел, а търговски дружества. Затова си мисля, че държавата трябва да създаде много стройна система за подпомагане на безработни, които имат добри и работещи идеи за стартиране на малък бизнес. Смятам, че по тоя начин ще се постигне двоен ефект – от една страна, от социалната система ще отпадне тежестта да изплаща определено количество социални помощи, а от друга – бизнесът е този, който ще изтегли държавата от финансовия колапс. Няма как това да се случи, ако преди това държавата не подкрепи инициативността, предприемчивостта и смелостта – там, където все още ги има.