Пристрастяването към физическата активност е част от това, което наричаме поведенчески зависимости. Този тип пристрастяване се отнася до зависимости, при които обектът не е психотропен продукт (наркотик), а по-скоро действие или поведение. Към този вид пристрастяване спадат прекомерното пазаруване, работа, играенето на видео игри и хазартът.
В научната литература няма консенсус относно това колко са разпространени този тип зависимост, обаче всеки е чувал за случаи на хора, престрастени към едно от гореописаните дейности.
Човек може да си помисли, че от всички видове пристрастявания, най-полезно е това към физическата активност, тъй като обикновено би трябвало да води до здравословен живот. Обаче ефектите от тази зависимост могат да бъдат много вредни.
Първо, често има последствия, пряко свързани със самата дейност, като наранявания при износване на стави, сухожилия и пр. Когато проблемът стане по-сериозен, последствията са по-често свързани с личния живот на пристрастения, като най-често водят до конфликти с близки или с работното място. И накрая, в най-сериозните случаи пристрастяването към физическата активност може да доведе до по-сериозни психологически разстройства като депресия.
Как човек се пристрастява към физическата активност?
Пътят към развиване на зависимост към спорта може да бъде представен в 4 фази:
- Фаза на развлекателни упражнения
Рекреационните упражнения се правят преди всичко, защото това е приятно и ползотворно занимание. Например човек, който започне да спортува и забележи увеличаване на силата, може да се почувства по-добре. Друг човек, който започва редовно да ходи на туризъм, може да се окаже приятно да бъде сред природата и да започне да го възприема като начин за разпускане.
Първата фаза излага човека на възбуждащия ефект на физическата активност. Този ефект се проявява при всеки, който е физически активен, но не всеки, който тренира, се пристрастява. Човек може да участва много в дадена дейност, без да се пристрасти. - Рискова фаза на упражнения
Рисковата фаза започва, когато мотивацията за физическа активност вече не е удоволствие, а отпускане и освобождаване. Като цяло негативните последици по време на тази фаза са пряко резултат от упражнението, а не междуличностни. Например човекът се наранява по време на бягане или хваща вирус в резултат на много трудна тренировка. - Проблемна фаза на упражнения
Това, което отличава проблемната фаза от предишните е естеството на негативните последици. Проблемите, свързани с упражнението на това ниво, обикновено имат междуличностен характер. Например, ако половинката на човек, който бяга за спорт, започне да се оплаква, че предпочита да бяга пред това да прекарва време с него или нея, бегачът може да е навлязъл в проблемната фаза на упражнения.
Веднъж навлязъл в проблемната фаза, поведението продължава, Въпреки факта, че първоначалната цел вече е постигната – подобно на алкохолик, който продължава да пие, въпреки че е постигнал желания релаксиращ ефект на алкохола.
Често срещан аспект на този етап е, че поведение, което преди се е случвало само в група, сега се проявява индивидуално. Например, човекът, който е ходил на Zumba с колеги два пъти седмично, може да избере сам да ходи на фитнес, за да увеличи честотата, интензивността и продължителността на тренировките.
Друг момент, който характеризира тази фаза, е, че вместо да търси освобождаването на ендорфини, за да се почувства по-добре, човекът може да започне да тренира, за да не изпитва симптоми на отнемане. - Крайна фаза: пристрастяване към физическата активност
Честотата и интензивността на физическата активност продължава да се увеличава, докато не се превърне във фокус на живота на този индивид. В този момент той може да се сблъска с по-сериозни последици, като депресия, загуба на работа и т.н.