Имаше една приказка от един стар български филм: “С деца на море – да се пързалят на сапуна, да се изпикаят в сапуниерата”. Аз малко ще го преинача и ще кажа: “С жена на море – да помъкне гардероба, да ти лази по нервите” (нищо, че съм морски, примерът е добър)
Безспорен факт е, че когато жените ходят на почивка взимат такова количество багаж, че дори не могат да го натъпчат в куфара. Затова пълнят два или три и дори… “А и дамската чанта, скъпи, и а кутията за обувки”. Боже, боже! Не разбирам защо го правят, но някак си толкова съм свикнал, че вече дори не ми прави впечатление. Едно обаче не ми е ясно и едва ли ще ми се изясни скоро – защо ревностно отричат този факт? Че той е очевиден! Всъщност проблемът не е във взимането на свръхбагаж, а по-скоро в отричането, че носят ненужни вещи в големи количества, а после те убеждават, че това е само най-необходимото.
Ясно е, че като сме мъже ще носим багажи и ще се отнасяме като с принцеси с нашите дами, но в замяна искаме те да си признаят правотата на нашите твърдения. Багажът, който носите на една почивка е адски много и връщате повечето неща непокътнати, но аз нямам нищо против да го занеса до колата, до хотела, а и до Луната ако се наложи. Но едно благодаря и “Мили, зная, че е прекалено много, но не знам кое може да ми потрябва”, примерно, ще е напълно достатъчно 🙂