От професионална деформация ли, от що ли – но ценя стойността на нещата. Не толкова паричната, а ползата, която биха могли да принесат. И винаги се възмущавам и вътрешно, и на глас, а и в писано слово, какъвто е случаят днес, когато ресурс се харчи ей така за нищо. Като бяхме ученици, ни обясняваха за мръсните капиталисти, които предпочитали да унищожат свръхреколтата от плодове, зеленчуци и прочие продукти, не и да свалят цените или да ги дадат даром на бедните. Гледал съм снимки от доста популярните по света фестивали на доматите и други подобни формати, в които хората се замерят със зеленчуци. И винаги ми е било непонятно и ми е убягвала логиката, а още повече човещината в тия дела. Както ми убягват същите тия неща в пресните и много близки до нас случаи, в които български животновъди леят стотици литри прясно мляко в знак на протест срещу ниските изкупни цени или неполучените в пълен размер субсидии, в които земеделци хвърлят по магистралите тонове домати или пък дини, протестирайки срещу мутризацията на селското стопанство и игото на прекупвачите. Доматите и яйцата по протестите няма да ги коментирам, защото те са пренебрежимо малко, пък и революциите искат жертви. Въпросите, които предизвикват тези актове в главата ми, са много или по-скоро са силно тревожни. Хубаво протестираш, ама всеки протест трябва да има някакъв изначален смисъл и в основите му да стои хуманизъм. Питам се тия хора, които леят щедро прясно мляко и хвърлят дини и домати, задавали ли са си въпроса колко възрастни, а и не толкова възрастни хора не могат с месеци да си позволят да си купят прясно мляко, да опитат домати, пък за плодове да не говорим. Няма ли да е по-силен и ефективен протестът, ако раздаде тези неща на хора, които истински се нуждаят от тях, и с този акт даде пример на държавата за смисленост, разумност и хуманност!?