Днес подхващам на нов глас стара песен. Спомняте си, че август месец изкарах един компютърен курс и знаете, че човек като положи някакви усилия по усвояването на определени знания, логичният край обикновено изглежда като нещо като диплома, нещо като свидетелство за придобита квалификация в някаква област, абе нещо от тоя род, както обича да казва един мой приятел. Попитах аз в края на курса кога ще ни дадат свидетелствата, да си го прибера, докато ми е още в главата, че после мога да забравя и така да си остана без доказателство за положените усилия. Каза преподавателят, до седмица-две ще ви се обадят и ще си получите свидетелствата. Сега да не си помислите, че съм таял надежда за официална церемония с тоги и шапки, ама си е редно да си взема документа – човек никога не знае кога ще му потрябва. Чаках аз, чаках, пък реших да пиша един имейл на организаторката, при която се записах и която прибра таксата – че ей го на, дойде краят на септември, мен никой не ме е потърсил. Драснах аз имейла, в който съвсем учтиво я попитах кога бих могъл да си получа свидетелството. След няколко дни получих отговор: след един работен месец, от мястото, където сте платили таксата за курса. Няма да обсъждам въпроса за това, как в съвременния дигитален печат отпечатването на къси серии документи е работа за минути. По-интересно ми е какво означава понятието един работен месец – помагайте, ако някой знае. Да знам кога да стягам официалните дрехи и да потеглям за дипломата.