Оня ден валя проливен дъжд и някъде около десет вечерта, когато дъждът поспря, тръгнах към кварталния супермаркет, който работи до късно. Продават там една жива бира, която много обичам, та затова предприех това късно пазаруване. И както си вървях по една задна уличка, пред мене нещо сгънато, което прилича на пари. Наведох се – сгънати на квадратче и подгизнали от дъжда двайсет лева. Наоколо нямаше жив човек, така че въпросът, дали собственикът им е някъде наоколо и бих могъл да му ги върна, не стоеше. Зарадвах се, разбира се. Няма какво да се лъжем. Всеки би се зарадвал в подобна ситуация. Даже не толкова заради парите, а заради усещането, че късметът ти работи. После обаче ми минаха разни мисли през главата. Как би реагирал човек, ако намери портфейл с голяма сума пари, в която има документи и може да се разбере кой е собственикът. Разбира се, от медиите много пъти сме чували за случаи, в които някой намира много пари и ги връща на собствениците им. Но някой води ли статистика колко пък са случаите, в които други са намирали такива пари и не са ги връщали. Мисля си, че човек даже и да си зададе настойчиво въпроса как би реагирал в подобна ситуация, даже и да си отговори – да, разбира се, че ще ги върна на собственика, няма как да е сигурен, че това е верният отговор, докато наистина не му се случи. На това му викам аз проверки на живота – тогава човек разбира кой е. Ако въобще го интересува.