Сетих се за тая тема във връзка с предишния ми пост за филма “Марджин кол”. Спомняте си тъжния ми извод от филма, че почти няма компромис, който човек не може да направи със себе си, с принципите си, че даже и с близките си хора, в името на това да запази придобитите вече материални блага или пък да ги умножи. Не че и друг път не съм мислил по тия въпроси – нормално е все пак за човек с моята професия, който е в ежедневен допир и с парите, и с ползвателите, и с притежателите им, и с болните им понякога амбиции, пък и като цяло съм си философска натура и обичам да се задълбавам в такива теми. И от тия наблюдения и размисли съм стигнал до извода, че не природните бедствия и аномалии ще се окажат пагубни за света и човечеството, а алчността и лакомията на хората, постоянният стремеж да трупат още и още на всяка цена – с цената на объркани човешки съдби, с цената на отнето човешко здраве и животи, с цената на нарушеното природно и екологично равновесие. И ей така чисто по човешки се питам понякога: за какво е целият тоя ламтеж, тая хорска лакомия и алчност. Колко къщи едновременно може да обитаваш , колко коли едновременно може да караш, колко ядене можеш да изядеш, колко рокли и костюми да наденеш върху себе си и още много подобни въпроси в тоя ред на мисли. Отговор от мен не очаквайте. Всеки трябва сам да си даде отговорите на тия въпроси и според тия отговори да живее. Аз моите съм си ги дал и затова я карам семпло и простичко. Само да е живот и здраве!