В днешния свят, доминиран от социалните мрежи, психичното здраве все по-често се превръща в тема на разговор. От една страна, това е положително – хората се чувстват по-свободни да говорят за своите емоционални състояния. От друга страна, обаче, се наблюдава тревожна тенденция – страданието като нова форма на идентичност.
Психологът Юлия си спомня как по време на обучението си в университета, след лекции по психопатология, студентите често откриват в себе си симптоми на обсъжданите разстройства – депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярност. Това е добре познат феномен в медицината, но днес, благодарение на социалните мрежи, той се пренася на съвсем ново ниво.
Популярни личности все по-често споделят открито за своите психични проблеми. В това няма нищо лошо – така се създава среда на разбиране и подкрепа. Но когато млади хора започнат да се идентифицират със страданието на своите идоли, без реално да изпитват същите проблеми, възниква нова социална патология – „модата на страданието“. Припознават се в казаното. Откриват или изобретяват симптоми. Защото както вече не е нормално да не носиш брекети, така става ненормално да не бъдещ страдащ. Вече не е естествено да водиш спокоен и удовлетворяващ живот. Залива ни страдание. Новото модерно, новото нормално е да страдаш, дори и когато нямаш проблем е редно да си създадеш такъв. Вече не е достатъчно да си просто здрав и спокоен – трябва да имаш някакъв емоционален товар, някаква вътрешна битка, да бъдеш пристрастен към трудния живот и да се стремиш към него.
А къде отидоха удовлетворението? Благодарността? Радостта от малките неща? Надеждата? Обичта? Нежността към себе си и другите? Просто някои известни личности ни учат да страдаме. Тази тенденция може да доведе до изграждане на фалшива представа за нормалния живот. Затова трябва да се фокусираме върху примери, които показват, че животът може да бъде и труден, но и много красив и удовлетворяващ. Трябва да търсим баланса. Да си напомняме, че спокойствието не означава, че водите скучен живот. Затова бъдете критични към това, което чувате и виждате.
Важно е да не позволяваме на модерните течения да изкривят представата ни за психичното здраве. Страданието е част от живота, но то не трябва да бъде самоцел. Нека не забравяме значението на благодарността, надеждата и радостта. Балансът между емоциите, критичното мислене и осъзнатото отношение към съдържанието, което консумираме, са ключът към истинското психично благополучие.
Leave a Reply