За края на света се говори от много отдавна, още от времето когато посрещахме 2000 година се пропагандираха всякакви пророчества за свършването на света и края на всичко живо. Ето, че почти дванадесет години по-късно ние все още сме живи и не ни е сполетяло никакво глобално събитие, което да ни унищожи. Друг е въпроса, че нещо наистина се случва и то бавно, но сигурно. Имам предвид начина ни на живот, малката заинтересованост на хората за утрешния ден на децата им. Никой не иска да рециклира, да използва енергоспестяващи крушки, да спре да улавя и убива застрашени животински и растителни видове, да кара с екологично гориво, изобщо хората не разсъждават за напред. Всички си живеят за днес и сега, само рушат, а нищо не създават. Смятам, че няма как човечеството да не остави белега си върху земята по някакъв начин, всички ние сме част от една огромна и сложна система. Няма начин ние да замърсяваме водата, въздуха и почвата, да унищожаваме растения и животни и това да не окаже влияние върху тази огромна екосистема. Сега с настъпването на 2012 всички отново се сещаме за пророчествата на маите, според които на 21 декември ще бъде края на света. Ако това е истина, помислете колко сме облагодетелствани да знаем кога точно ще приключи всичко. Това ни дава време да помислим какво трябва да направим преди да дойде края на живота. Маите които били специалисти по правенето на календари посочват точно тази дата, защото се предполага че на нея ще се случи рядко събитие, от което последствията не са известни. Не знам дали маите са прави, но не смятам да си губя времето, като си задавам въпроси, на които отговор нямам.