Тома и свръхестественото

И аз като оня галатийски апостол, неповярвал в явяването на възкръсналия Христос, преди да е видял с очите си, и като един доста прагматичен банкер – характерно за професията ни 🙂 – подхождам с огромно подозрение, да си го кажа направо насмешка, към станалите напоследък много популярни вярвания в невидимото, учения и духовни практики. Те разбира се, са доста различни, за да ги слагам под общ знаменател, но го правя, защото скептицимът ми към всички тях е еднакво голям.

Да си призная, иначе темата ми е интересна, особено тази за срещите от трети и четвърти вид, но я приемам по-скоро като екзотика и забавление за ума, отколкото като нещо, което наистина съществува. Е, гледам с удоволствие и “Досиетата X”, филми за вампири и вещери, дори веднъж, когато ми се стори, че на улицата минах през някакво невидимо препятствие, бях на път да се замисля дали все пак път невидимото не съществува някъде там, после обаче земното притегляне надделя и така се разминах.

Toma

Дотук – полушеговито, полусериозно. Но като оставим хумора настрана, смятам, че залитането и крайностите, до които стигат доста хора в това отношение, хич не са хубави. Оня ден срещнах един познат от ученическите ми години, той определено имаше интерес към подобна литература още навремето. Обаче това, на което той му казва духовно усъвършенстване, за мене вече се е превърнало в диагноза. Повече от половин час, с напълно зомбиран поглед, ме убеждаваше в това, че идва някакъв специален ден, за който трябва да сме подготвени духовно. Подготовката става, като четеш едни специални книги, ама още по-важното, като започнеш да ги разбираш. То се случвало за години. Хайде благодаря – нямам толкова време.

Знам, че е неинтелигентно да отричаш нещо напълно. Затова и не го правя – просто споделям, че аз не му хващам вяра. Но пък съм още по-сигурен, че също толкова глупаво е да му вярваш безрезервно и да настояваш и другите да го правят.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *