На лов за житейски истории

Woman writing notes while on train from Nairobi to Mombasa, Kenya, AfricaТочно това прави жена ми когато пътува с влака. Лови истории. Някои толкова я впечатляват, че после ми ги разказва  с въодушевлението на дете. А защо се получава така? Ами може би защото жена ми има една особена харизма, която предразполага околните да й споделят и да й се доверяват. Не всеки носи подобен талант. Тя, за щастие на събеседниците си, не е клюкарка и най-много да сподели на мен.

Но пък един ден ми каза, че помни толкова много от разказите, че като нищо има достатъчно материал да напише книга. Дори смята, че би станал абсолютният бестселър, тъй като ще е социален реализъм, ще има драма, комични моменти и винаги накрая поука. Вярвам, че ако говореше сериозно за книгата бих я подкрепил, но отново казвам, тя не е такава.

В интерес на истината е по-скоро дружелюбна и забавна, спокойна и изглежда уравновесена. Мисля, че именно това е причината винаги да я хващат на приказка непознати възрастни хора във влака. А нали ги знаете какви приказливци са те. Тя е от този тип, който ще те изслуша с пламенен поглед, сякаш ти си най-важният човек на земята. А после ще  те успокои, ако си тъжен, или ще ти помогне да вземеш най-правилното решение, ако си раздвоен. С мен го прави редовно, задавайки ми по някой прост въпрос, и ме остава сам да си поразсъждавам.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *