Ние българите имаме много поводи да се гордеем. Хиляди наши сънародници са се пръснали из света и според мен не просто работят там, а просветляват. Един от тези гениални умове е Христо Явашев – Кристо, който е сред най-прочутите арт хора. За съжаление през май отбелязваме една година от кончината му. А този материал е вдъхновяващ мемориал за него.
Не знам дали сте запознати, но Христо напуска България още по времето на соца, огорчен заминава за Виена. Благодарение на таланта и вижданията си, той покорява световните сцени. Заедно със съпругата си Жан-Клод пък създават и невероятни арт инсталации, които променят перспективата на човек и възприятието му за пространство. Осъзнаваш, че просто си смъртен и наблюдател.
Едно от последните постижения на Явашев са плаващите кейове на езерото Комо в Италия. Чрез оранжево-жълтите клатещи се платформи все едно ходиш по слънчевите лъчи над водата. Отзвукът бе изключително голям и положителен. Точно затова аз си спомням за Кристо винаги чрез тях. Спокойствието, което лъха от инсталацията и чувството да правиш нещо немислимо.
Но няма как да пропусна и произведенията му като обличането на Райхстага в Берлин, поставянето на завеса в долината Рафъл в Колорадо, Литъл Бей в Сидни и още, и още. Много провокативни, дръзки и големи. Толкова внушителни, че се губиш и намираш в тях. Точно това са силата и смисълът на изкуството.
Надявам се, че чрез този текст провокирах интереса ви и ако все още не сте запознати с творчеството на Явашев, ще проучите малко повече по темата. Ако наистина влезете в дълбочина, ще разберете и защо не е желал да говори на родния ни език – аз го разбрах и подкрепям. Заедно с това се прекланям и пред таланта!
За спокойствието, кейовете и Христо
