Днес се присетих за една случка, която малко поотмина във времето. Но пък си мисля, че щом съзнанието ми се върна към нея, си струва да я поразчопля. Става дума за окепазяването, което ранобудните студенти направиха на проф. Драгомир Драганов от Софийския университет. За тези, които са позабравили случката, припомням – излезе в мрежата и по медиите видеоклип как колеги водят очевидно доста пияния професор по университетските коридори. Освен публичния срам, на който беше подложен този човек, доколкото излезе информация, са му наложили и някакво наказание от ръководството.
Пошла история. Първо, защото смятам, че безспорните възможности за шпиониране, които дава съвременната комуникационна техника, не бива да се използват по този начин. Въпрос на морал – или по-скоро на липсата му – е да си позволиш да извадиш смартфона си и да запишеш някого в компрометираща го ситуация, която по никакъв начин не заплашва спокойствието, достойнството, здравето или живота на някой друг, пък после и да я изнесеш в публичното пространство. Второ, колко срамно е да се напиеш до залитане!? На кого не се е случвало!? Още повече – във въпросния случай се оказа, че е имало радостен повод за това – раждане на дете или нещо подобно.
Срамна история, откъдето и да я погледнеш. И безотговорна. Никой не си дава сметка безогледното обслужване на партийни или някакви други интереси – защото това омаскаряване беше точно това – до какви емоционални последици може да доведе.
Още повече за човек като Драганов, който все пак е име и авторитет в публичното ни пространство. И понеже малцина си спомнят, че той беше един от малкото читави политици на прехода, а тези, които помнят, все още продължават да го възприемат и в това му качество, макар че отдавна не е действаш политик, ми се иска да перифразирам един стар виц: При всички случаи е много по-добре политиците ни да се напият до безпаметност – ще изтрезнеят, отколкото да са пълни негодяи – това е доживот.