Вчера в обедната почивка пихме кафе със сина на един приятел. Той завърши психология преди няколко години. Сега довършва магистратура “Счетоводство и контрол” в Свищов и след дълъг размисъл дали да започне да чиракува в някоя счетоводна кантора, докато научи занаят, за да може да направи собствена, дали да започне в някоя друга сфера, където се изисква икономическо образование, или да започне нещо сам, решил последното. Е, по този повод се срещнахме – искаше да поговорим за възможностите за отпускане на кредити, предимства, недостатъци и така нататък.
Е, поразговорихме се с какво смята да се занимава. По интернет намерил европейска фирма за канцеларски материали, която нямала още представителство в България. Установил контакт, проучвали се взаимно известно време и решили да му гласуват доверие и да го направят представител на продуктите им за България. Адмирирах го и за смелостта да опита сам, и за инициативността и пробивността – в хубавия смисъл на думата. Естествено го предупредих, че частният бизнес не е само цветя и рози, че успехът обикновено не идва изведнъж, че всеки нов бизнес изисква поне година време, за да си стъпи на краката, да се наложи.
Пък после се замислих кой от двата варианта е по-добър – дали да седнеш на някое топло и сигурно местенце, със сигурна заплата, социален пакет, осигуровки и прочие – без значение дали е в частния или държавния сектор, без много възможности да скочиш много нависоко, но и без сериозни рискове да се сринеш много надолу. Или да плуваш в басейн със сярна киселина – какъвто по принцип е личният бизнес, още повече по време на криза – да не спиш спокойно, да нямаш почивни дни, годишен отпуск, умът ти постоянно да е зает с това как да запазиш постигнатото и да го развиеш.
Нямам отговор – въпрос на темперамент, усещане за живота и начина, по който трябва да ти мине. И не може да се каже единият вариант е по-добър от другия. Различни са и всеки има право да избира.