Теорията и дървото на живота

Предполагам, повечето от вас си спомнят от ученическите години оня цитат от “Фауст” на Гьоте, който може би е по-популярен и от самото произведение: Теорията, драги мой, е сива, зелено е дървото на живота. Сега, като видите, че става въпрос за зелени дървета, да не си помислите, че пак се връщам към мечешката тема – не, няма да припомням случката, защото и без това станах обект на много шеги и закачки. За друго става въпрос. Завърнах се от почивката и се възползвах от отворилата ми се свободна седмица, преди да се върна на работа, за да запиша един интензивен едноседмичен компютърен курс. Не знам дали ще успея да усвоя нещо от курса, но поне ми стана ясно къде е проблемът на българското образование. Много се набляга на теорията, а практиката почти липсва. Лектор на курса е едно младо и много симпатично момче, току-що излязло от университета, но три от общо четирите учебни часа, които вземаме дневно, минават в преподаване на някакъв сух теоретичен материал. Неща, които със сигурност всеки един от нас може да прочете в Гугъл или пък в самоучител за програмата. Това, което очевидно не можем да направим сами и заради което сме си дали парите, е свързването на тези теоретични знания с практиката. Практика обаче българското образование или поне това, на което аз съм попаднал, не предлага. Само сива теория. А сивото е студен и ялов цвят. То даже не е и цвят като че ли по теорията на цветовете. Как да ни вървят нещата при това положение? Е, няма как!

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *