Незабравим уикенд, прекаран в забавления

Имам братовчедка в София, която е вече втора година студентка в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” и определено си пада нощна птица. Миналата седмицата ме покани на гости, а аз най-учтиво се съгласих да я посетя и дори поканих мой приятел да се разходим и да опознаем нощния живот на София заедно. И да, знам, че вече не съм на възрастта на студентите, но това не ме спря да разнообразя поне за два дни ежедневието си.

Така че тръгнахме към столицата много рано сутринта, за да пристигнем там възможно най-рано. Нито на мен, нито на моя приятел ни се шофираше, така че решихме да вземем рейс. Пътувахме няколко часа преди да стигнем до софийската автогара, където моята братовчедка ни посрещна. Чувствахме се изморени и огладнели от пътя, затова решихме да седнем в някое заведение в столицата да хапнем и да се видим. Личеше си, че близката ми вече е опознала града и знае къде готвят вкусно. Веднага ни насочи към местата, които е посещавала с колеги от университета. Помислихме минута-две и решихме да хапнем наблизо по една пица. Аз бях твърдо ЗА, защото не бях ял нещо подобно от много време, а апетитът ми изведнъж се отвори. Най-близо до нас и на централна част от града се оказа „Пица Палас“, която е с много удобното местоположение на заведение в София и ни предложи много приятна атмосфера. Докато хапвахме се наслаждавахме на чудесна гледка към НДК, Витоша планина и Квартал Лозенец около него. Впечатление ни направи също интериорът, вдъхновен от американските заведения от 50-те и 60-те години на XX век. Накара ни да се почувстваме уютно, а с по чаша червено вино в ръка храната ни се услади още повече. Забелязахме между другото, че хотели в София има на всеки ъгъл, но тъй като квартирата на братовчедка ми беше наблизо, решихме да останем там. Апартаментът се оказа много голям и без проблем ни събра двамата с приятеля ми. Надявам се само да не сме пречили с нещо на съквартирантката на братовчедка ми – нейна приятелка и колежка от университета, с която се запознахме и се оказа много мила.

Във всеки случай не се застояхме много-много в квартирата. Настанихме се, разопаковахме багажа и след това излязохме да опознаем нощна София. Двете момичета се съгласиха да ни правят компания и се нагласиха красиви специално за вечерта. Имахме голям избор сред заведения в София, но в крайна сметка се спряхме на „Пияно бар Poison“ виж тук. Това заведение било специално място за забавление сред нощна София – менижирано от артисти и музиканти, което му е запазена марка. Това, което ни направи силно впечатление, е уникалният дизайн, който видяхме, и мотивираният персонал, който ни обслужваше. Сравнително лесно намерихме свободно сепаре и си поръчахме уиски Jim Beam и Coca-Cola, а за дамите – ликьор Baylis. Вечерта започна доста забавно, а още по-приятно ни изненадаха поканените български музиканти и артисти. София 1В клуб „Poison“ прекарахме неповторима вечер, изпълнена с много забава. Късно след полунощ, към 2 и 30 сутринта се прибрахме в квартирата.

На следващия ден след закуска решихме да се разходим из емблематичния и най-посещаван столичен бул. „Витоша“. Вървяхме по Витошка и имах чувството, че цялата пешеходна артерия е изцяло променена – с ново осветление, пейки и нови плочки, оформящи цветни фигури, както и озеленяване с поливна система. Като че ли нямаше нищо общо с последните ми спомени за София. Този слънчев ден предвидихме само за разходка, но колкото и приятно да ни беше, огладняхме и трябваше да се отбием да похапнем в някое заведение наблизо. Моята братовчедка ни посъветва този път да изберем близкия ресторант „Ветрило Стрелбище“. Заведението ни предложи перфектна кухня на достъпни цени. В прекрасна атмосфера и с плъзгащите се прозорци се създават допълнително усещане за прохлада.

Вечерта отново излязохме и се позабавляваме в един бар, но този път избрахме да прекараме вечерта в „The corner Bar & Dinner“. Атмосферата на заведението и обслужването определено беше на ниво. Останахме там няколко часа, след което се прибрахме в квартирата, а аз си мислех колко бързо и неусетно минаха тези дни, прекарани в забавления. Само да имаше начин да избегнем дългия път на обратно…

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *