Сигурно всеки от вас поне по няколко пъти на ден чете в пресата или пък по информационните сайтове за различни пътни инциденти. Направете си труда и една лична статистика, и ще видите, че повечето от инцидентите с пешеходци стават на пешеходните пътеки. По правило е закон, ако има пешеходец, стъпил на пътеката, шофьорите да спрат. Колко от тях го спазват. Много малко. И това ви го казвам от съвсем преки наблюдения, защото точно до банковия клон, в който работя, има такава пешеходна пътека без светофари – хората стоят чакат, понякога минават минути, преди да се намери някой съвестен шофьор, който да спре и да даде тон и на другите, които идват след него да го направят. Но това е и една от най-опасните ситуации, особено когато платното е широко. Спира един, с което дава знак на чакащите пешеходци да тръгнат, и те тръгват. Видимостта им за идващи коли до и след спрялата кола съвсем логично е намалена, да не кажа никаква. Така се получават и най-опасните ситуации. Хората тръгват спокойни, а някой шофьор талибан се прави, че не вижда, че има пешеходна пътека, че има спрял колега, което значи и тръгнали пешеходци, и профучава. Затова съветът ми е – внимавайте най-много на пешеходните пътеки. Правото, което ви дава пътният закон, не е застраховка живот. Даже и да има светофар, даже и да свети зелено – винаги се оглеждайте. Защото на пътя, както и в живота, талибани много и единственият начин да се предпазим от тях, е като ги следим изкъсо и вземем всички предпазни мерки. Иначе влизаме в трагичната пътна статистика.