Спомняте ли си кога, как и защо се развихри световната икономическата криза. Хората на Запад като че ли вече започват да забравят това понятие, ама ние нали сме си със забавено развитие, още не може да се откъснем от лапите й. Ами започна заради недалновидността или алчността на банковата система, която беше отпуснала сума ти кредити без надеждно покритие. Сигурно вече се питате как пък ей така в началото на лятото съм се сетил да се връщам назад в историята.
Ами попаднах на едно предаване, в събота май беше, в което водещата беше поканила момиче, което може да остане на улицата с детето си, защото е наследило от баща си огромен кредит към банка. Кредитът е обезпечен с панелното жилище, в което жената живее. На това му се казва Параграф 22. Може да се откаже от наследство, при който акт не наследява дълговете на баща си, но не наследява и имуществото му, тоест остава без жилище. Може и да не се откаже, но тогава пак ще остане без дом, защото пък банката ще й го вземе като обезпечение по заема. Такива със сигурност има стотици.
Не това обаче е интересното в тази история, а размерът на кредита. Той е около сто хиляди лева и е обезпечен с една панелка около 70 кв. м, в провинциален град. Кредитополучателят, тоест бащата на момичето, е бил таксиметров шофьор.
Честно ви казвам като човек от системата истински е дивя на това, как е било възможно да се случи този огромен заем. И ми идва един-единствен логичен отговор – очевидно не по правилата, със съответните стимули. Защото наистина няма здравомислещ банкер, който ще даде такава огромна сума за едно жилище, което не струва и на половината, на човек, който най-вероятно няма да може да го погасява, при това, без да си е направил застраховка живот.