Днес ще предложа на вниманието ви един банков сюжет, даже не е толкова и банков, освен факта, че разказвачът му е банков служител, тоест моя милост. Не се и разиграва в банка, затова даже е по-скоро небанков. Но стига с играта на думи. Преди дни бях в адвокатската кантора на мой приятел – от тия адвокати, дето не гледат на професията само като на печалбарство, ами от време на време дават и безкористно консултации на хора, които не могат да си позволят високите адвокатски хонорари. Та влиза един човек – обикновен, носи една найлонова торбичка, дето й личи, че е с биография. И започва да вади едни документи. Каза му приятелят ми, адвокатът, да му обясни за какво става въпрос. Теглил човекът кредит от някаква финансова институция, доколкото разбрах да си прави ремонт на таксито. Даже в момента, когато го теглил, не разбрал, че не е точно банка, защото името на въпросната институция, може би съвсем умишлено, прилича страшно много на името на известна банка. Усетил се няколко дни след това, че нещо не е наред и отишъл да развалят взимането-даването. Накарали го да плати неустойка 600 лева и той преценил, че е по-добре да го направи, но да се откачи от непосилните условия и лихви по договора. Направил го и решил, че въпросът е приключил. Дни преди да дойде в кантората на приятеля ми обаче получил писмо с прилежащите документи, че дължи още 1800 лева. Няма да изпадам в назидателни речи за това, колко трябва да внимавате. Очевидно във времена на криза, когато на все повече хора им се налага спешно да теглят по различни причини кредити, вниманието им е на нулата. Лошото е, че по същото това време вниманието на мошениците в бранша е на максимум.