Здравейте и през новата година 🙂 Радвам се отново да се засечем в моя блог. Ще използвам възможността да ви пожелая много положителни емоции и сбъднати мечти. Каквото е станало през 2015-а си остава там, защото вече стъпихме в чисто новата и при това високосна година.
От три седмици не съм писал в блога си, но сега ще наваксам. Пък и честно ще ви призная, че докато траеха празниците, исках да се откъсна за малко от дигиталния свят и да се отдам на домашен уют. Всеки има нужда да се откъсва от реалността понякога и да си почине качествено. Но всяко хубаво нещо рано или късно свършва… Ако не свършваше, нямаше да оценим колко е хубаво в действителност.
Така се случи и при мен. На 4-ти януари къде с бодра крачка, къде със заспала походка се отправих към офиса. Знаех какво ми предстои и донякъде се бях подготвил психически. Така първата работна седмица за тази година отмина и вече сме във втората. Не знам каква е причината за това, което ще ви споделя, но лично аз се чувствам все едно работя вече два месеца, вместо седмица и половина. Свикнах да почивам ли, отвикнах да работя ли? Кой знае, може би и двете. С приятното лесно се свиква. Сега очевидно опитвам да се пренастроя наново и за мен това се оказва по-сложно начинание. Дано процесът по аклиматизация в работна среда да приключи скоро, че не издържам. Постоянно ми се спи, искам да си дремна, а работа не само че има, ами се и увеличава.