Със сигурност не съм от фанатично вярващите, но дали защото наскоро гледах американския филм “Седем” с неповторимите Морган Фрийман и Брат Пит, или защото просто си знам, съм наясно, че смъртните грехове са седем на брой според католицизма, според православието – осем и един от тях със сигурност е алчността. С още по-голяма степен на доказаност също така знам, че това не са хубави придобивки на личността и с тях трябва да води борба по всички фронтове, ако човек не иска да поеме по пътя към ада. Така поне учат свещениците и предполага се, че самите те са еталон за успеха в бягството от греха. Ама май не е така. Преди дни попаднах на умопомрачителен анонс за репортаж: арендатор отсякъл собственоръчно стотици вече вързали плод млади черешови дръвчета, които преди осем години пак сам със собствените си ръце е посадил. Когато го анонсираха, помислих, че нещо са се объркали, че няма нормален човек, който ще лиши от живот нещо, което сам е създал. Да, факт е, че това няма как да се направи в нормално състояние, само в някакво гранично между нормалността и лудостта. В репортажа стана ясна и причината – преди осем години човекът взема под аренда от Пловдивска митрополия запустяло място, почти бунище, и със собствени сили и средства го превръща в китна черешова градина, която тази година дава и първата си реколта. И ето ти изненада. Изведнъж митрополията и небезизвестният пловдивски митрополит Николай решават, че ще прекратят едностранно и предсрочно с няколко години договора и ще секвестират натежалите от плод дръвчета. И така – логично на човека му причерняло и почти поставил рекорд за Гинес по бързо отсичане на дръвчета. Е, после как да бъда от фанатично религиозните. При такива медиатори – няма как.