Когато има финансов елемент в едни взаимоотношения, те никога не са прости. И това ви го казвам като човек, който има наблюдения, така да се каже от кухнята. Когато обаче подобни отношения се комбинират и с абсолютната липса на правила, тоталната непочтеност на едната от страните, безизходицата и слабата информираност на другата, нещата наистина придобиват крайни измерения. Да, разбира се, говоря за все по-зачестилите инциденти с фирмите, които отпускат бързи кредити. В последните седмици от телевизионния екран станахме свидетели на два наистина потресни за нормалното съзнание случая – в първия заем от 1000 лева за отрицателно време беше набъбнал до впечатляващите 5000 хиляди, а във втория служители на подобна фирма, които отговарят за събирането на просрочени задължения, бяха заплашвали и буквално набили жена длъжник.
Ще кажете, има недоволни и от банките. Да, така е – някоя надвзета такса, за която не са ви информирали или пък са го направили, но в оная част от договора, която се изписва с дребен и почти нечетим шрифт. Всяка система си има кусури – и нашата не е подмината. Пладнешки обир в такива големи размери, пък и физическа интервенция обаче при нас няма как да ви се случи. Все пак банките са институции, в които си действат ясни правила – може би най-ясните в държавата.
Та като стана дума за държавата – истината е, че тези финансови талибани, които отпускат експресни заеми, дерибействат така, защото някой им е позволил или поне не им е забранил. Очевидно е време държавата да се намеси с ясни правила, ограничения и жестоки санкции. Както го направи навремето с чейнджбюрата, които също се бяха самозабравили.