Защо не се случва финансовата децентрализация

demoralizaciqПреди две-три седмици гледах едно предаване с кметове на няколко български общини. И в него покрай многото наболели за малките населени места проблеми стана дума за финансовата децентрализация, която е факт в цяла Европа, но по една или друга причина у нас не успява да се случи. Разбира се, че като стане въпрос за финанси, ако и да са публични, банкерското ми ухо веднага се заслушва. Та в това предаване кметът на Кюстендил Петър Паунов на много популярен език обясни какво всъщност значи реална финансова децентрализация – адекватно разпределяне на публичните финансови ресурси от страна на държавата към общините в зависимост от това, какви задължения им е делегирала, а също и какъв дял от публичните услуги осигуряват. И онагледи определението със съвсем конкретен пример – в момента една българска община, която и да е тя, изпълнява 80% от обществените услуги и забележете – получава само 20% от финансовия ресурс на страната. Със сигурност не трябва да си банкер, за да ти светне сигнална лампичка, че нещо в разпределението на задълженията и на правата не е наред, след което идва основателният въпрос защо се прави това. Ами много ясно – парите, освен всичко останало са и лост, за контрол. Спомнете си резултатите от местните избори в последните двайсетина години и ще видите, че винаги местните избори са се печелили от партията, която е в централното управление – точно защото разполага с лоста публичен финансов ресурс и може да го използва предизборно. Има ли още някой, който се пита защо не се случва финансовата децентрализация и защо финансовият лост по управлението на парите не се дава в ръцете на общините, както е в цяла Европа, а стои в ръцете на държавата.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *