За поръчителството

Наскоро четох една статия на някакъв финансов наблюдател за това, колко дългогодишни приятелства са развалили необслужваните кредити. През годините, когато беше бумът на кредитите в България, много хора станаха поръчители на свои приятели или пък самите те поискаха подобна услуга от приятели и познати. Ясно ви е какво става в момента, когато голяма част от хората изпитват сериозни затруднения и невъзможност да плащат редовно вноските си по кредитите, ясно е, че идва момент, в който банките започват да притесняват гарантите по кредитите и да си търсят от тях дължимото и няма как при такава, меко казано, неприятна ситуация да не се развалят и приятелски отношения, понякога градени с години. На мен не ми се налага да чета статистики и статии, за да имам ясен поглед върху картинката – виждам я всеки ден, все пак това ми е работата. Пиша тия редове, защото си мисля, че хората трябва да бъдат много внимателни, да претеглят всички аргументи за и против, когато решат да теглят кредит или пък, когато бъдат помолени да станат поръчители по такъв. Нещата трябва да се преценяват не само от гледна точка на възможностите за разплащане към момента на тегленето на кредита, но и в перспектива, доколкото това е възможно, за да бъде сведена до минимум възможността за неприятен развой на нещата. Аз лично, макар и от банковите среди, съм много предпазлив във финансовите си дела – тегля кредит само в краен случай, трудно ставам и поръчител. Харча толкова, колкото имам, давам назаем толкова, колкото мога да си позволя да загубя. Добре е обаче, че не всички са като мен, че банковите институции досега да са загинали. 🙂

Google+ Comments

Tags: , ,

Leave a Reply