Скъпо или евтино

bogatСигурно сте чували онази английска поговорка  “Не съм толкова богат, че да купувам евтини неща”, а англичаните са прагматичен народ и може да им се вярва. Банкерите – също. Поразмислих се на тази тема и върху правилността на това твърдение по един доста прозаичен и делничен повод – тръгнах да си купувам кецове. Знаете, че в момента българо-съветската дружба и активните икономически отношения от близкото минало се изместиха китайско-българските. Подредбата на втората дружба не е случайна, съвсем умишлено на първо място в думата сложих братята китайци, като се има предвид, че връзките ни протичат едностранно – само в посока на внос. С две думи – искам да отбележа нещо, което се вижда и с просто око и едва ли ще е новина за вас – пазарът ни е залят с китайски стоки, основни нискокачествени. Но да вляза в темата. Тръгнах за кецове – влязох в един такъв братски магазин, разнообразие голямо, цени – народни, по десетина-дванайсет лева чифтът, но да си го кажем направо – кичозни, дървени – в смисъл на груби, и с много ниско качество – на гумената им част личат ръбовете на матрицата, вътре стелката залепена накриво, а на някои даже не стига и до края на обувката и миришат ужасно. Ще кажете какво толкова – кецове, носят се няколко месеца, след което се хвърлят. Да, ама нали вътре ще са моите крака по няколко часа дневно, и то в почивните дни, и държа да ми е удобно и комфортно. В крайна сметка си купих полски – срещу 45 лева. Не от снобизъм, защото даже не е и някаква известна марка. Но качеството си е качество – отливката на гумата перфектна, платът, от който са направени отговаря на някакви екостандарти – дишащ, стелката – специална трислойна. Гаранция и сертификат за качество ми дадоха даже. Ами няма какво да си говорим – прави са си англичаните. Няма икономия, която си струва да лишиш крака си от една практична, удобна и качествена обувка. И не само.

 

Google+ Comments

Tags: , , , ,

Leave a Reply