Рисковете и изборът

Днес трагичен инцидент от новинарската хроника ме накара пак да се върна към все още пресните си спомени от Рила, макар и не идилично, както би било редно. Излезе информация за трагичен инцидент в състезание, провеждащо се тук, в България, не запомних точно името на състезанието – накратко: по неустановени засега причини гръцки участник изхвърчава с АТВ-то си от пътя и полита в трийсетметрова пропаст. И загива. Светла му памет на човека. Ще попитате защо този инцидент ме връща към спомените ми от Рила. Ами защото там по тесните горски пътеки, включително и над дълбоки пропасти, с така наречените байкове, колела, пригодени за планинско колоездене, минаваха десетки такива спортисти – повечето, без да слизат от байковете си. Вероятно с ясното съзнание за риска, който поемат. Само ще ви кажа, че става въпрос за участъци, по които аз, макар и пешком, стъпвам като балерина, защото в планината нищо не е сигурно, всеки стабилно стоящ камък може в определен момент и при определени обстоятелства да подаде. Но за какво ви разказвам всичко това? Ами защото като повечето неща, които по някакъв начин зареждат енергийно хората и им доставят удоволствие, и този тип занимания носят доста сериозни рискове за здравето и живота на човек. Но съм сигурен, че немалкото хора, практикуващи подобни спортове – като състезания с АТВ, пара- и делтапланеризъм, малки самолети, планинско колоездене и мотоциклетизъм др. подобни, са съвсем наясно с рисковете, които поемат. И мисля, че и те, като всички нас, имат право да избират как да живеят. А понякога и как да умрат.

Google+ Comments

Tags: , , , ,

Leave a Reply