Разхвърляни банкерски мисли

Светна пролетното слънце, пък, нали знаете, като е топло, мозъкът по-мързелив става, мислите не са така стройни, както в дисциплинирания от студа и зимата мозък. Затова днешният ми пост ще е малко разхвърлян, като записки на неслучайно минали през главата ми мисли. Първо – говорим си с колеги за оня случай с циганското семейство и с щедрия банкомат и се чудим как се е случила тая работа. Доколкото стана ясно от материала на Карбовски, тая работа е продължавала с месеци. И сигурно е така, защото се спряга, че е изтеглена сума от порядъка на сто хиляди лева, като се има предвид, че на ден са теглени само по четиристотин лева, това наистина прави около осем-девет месеца, през които е натрупана тая голяма сума. Чудим се, защото като хора от системата знаем, че на банкоматите се правят ревизии постоянно и е невъзможно такава сериозна сума да убегне от погледа на проверяващите. Според мене най-вероятно става въпрос за сериозен софтуерен проблем и със сигурност банкоматът не е работил по системата Борика, там такива грешки рядко се случват. Коментирахме с колегите и заплатите на шефовете на банките – четохме информация в интернет, че заплатата на шеф на средно голяма банка е около сто хиляди лева на месец, а на най-големите банки – около двеста хиляди месечно. Честно да ви кажа, на мене тия суми ми изглеждат космически на фона на нашите, на служителите, заплати, но никак не е изключено наистина да гравитират около тия цифри. И сигурно е справедливо – защото през ръцете им минават милиони, даже милиарди, отговарят за много пари и много съдби. Такива неща си коментирахме по банкерски тия дни и реших да ги споделя – пролетно разхвърляни.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *