Отиват си големите, а след тях…

Тия дни ни напусна големият Георги Калоянчев. И ми дойдоха едни предколедни размисли за това, което идва след големите ни творци, особено в театъра – Невена Коканова, Георги Парцалев, ето сега и Калоянчев, какво ще остане един ден след големите Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Цветана Манева, със сигурност пропускам много и няма как да изредя всички от едно много силно театрално поколение. Песимистите ще кажат, че няма кой да ги замести. Аз не съм на това мнение – има много млади и истински талантливи театрални актьори – да, не са Калоянчев, не са Парцалев. Но не трябва и да бъдат, всеки е голям  с уникалността и със своя си талант. Пред новото талантливо и умъдряло вече театрално поколение – артистите, приближаващи четирийсетте – според мене стои един основен проблем и той не е липсата на талант. А това, че хората няма как да научат за него. България познава съвременните талантливи актьори повече от това, което правят като ширпотреба в телевизиите, или така наречаната халтура, отколкото със стойностните неща, които правят в театъра. И е разбираемо, защото и актьорите като всички нас искат да водят нормален начин на живот, а това няма как да се случи със заплата от 500-600 лева в театрите. И още по-сериозната причина – българите, особено в по-малките населени места, няма как да се срещнат с истински  хубавите театрални постановки, в които участва това поколение. Ето това е причината много хора да остават с впечатление, че след големите в театъра не идва нищо значимо. Идва, дошло е, остава и да го видим. Един телевизионен театър в обществената телевизия, какъвто имаше преди, би бил добър вариант за това. Просто идея.

 

Google+ Comments

Tags: , , , ,

Leave a Reply