Обслужване по български

Лятото дойде и чакаме туристи – знаете откъде съм. Подходящо време, мисля, да си зададем въпроса: като искаме да превърнем красивата си природа и туризма в един от основните ни поминъци и начини за прехрана, какво предлагаме като обслужване. Защото, да не се лъжем, в редица страни туризмът е силно развит не заради безумно красивата им природа, а заради качествената услуга, която предлагат.

obslЕ, няма да се впускам в отвлечени е принципни разсъждения по темата – ще говоря от личен, при това съвсем пресен опит. Така винаги звучи по-достоверно, пък и изводите са си по-правилни.

Седнахме по празниците със стар приятел в една доста известна ресторантска верига – с обекти в цялата страна и с масирана реклама по медиите. Умишлено не споменавам името, за да не излезе, че правя черен пиар. Седнахме в едно следобедно време – дето нито е за обяд, нито за вечеря. Решихме да пием по една ракия и да изядем по една салата. Поръчахме. Сервитьорката – младо и чаровно момиче – ни донесе поръчката и заедно с нея оливерник – това, на което в повечето ресторанти казват прибори. Донесе го – но не за дълго. След пет-десет минути – явно за нея достатъчно време човек да си овкуси салатата – дойде и го отнесе на съседна маса. След малко ние пак си го поискахме, после тя пак ни го взе. И така няколко пъти.

Та за туризма ми беше думата. Къде сме тръгнали и ние бизнес с услуги да правим, като в една от елитните уж ресторантски вериги, в курортен град, в преддверието на летния сезон – два-три оливерника се менкат по масите.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *