Сигурно не е работа на един банкер да се бърка в църковните дела. Но пък нали и аз съм мирянин и имам право на мнение. Става въпрос за много последователно вървящите в публичното пространство слухове за това, че ще направят някаква законодателна врътка и ще стане възможно избирането на пловдивския митрополит Николай за български патриарх. Даже и високи държавни постове дават, все още срамежливи сигнали, че тази работа не е небъдна. Аз няма да си позволя да коментирам това, което съм чел във вестниците и съм гледал по телевизионни репортажи и в интернет за този вероятно модерен и млад духовник – за луксозния му начин на живот, за безбожно скъпите возила и часовници, струващи по няколко хиляди лева, за икономически интереси и облаги, които цели с евентуалното си духовно издигане. Защото смятам, че всяко нещо, хвърлено в публичното пространство подлежи на доказване, преди да бъде взето насериозно. Има нещо, което обаче е безспорно за този млад духовник и което не подлежи на доказване, видимо е с просто око, което ме кара да си мисля, че не става за водач на българската православна църква, за неин обединител и баща – това е погледът му. Казват, че целият духовен мир е изписан в очите на човека. Митрополит Николай има остър и горделив поглед, горделиво е и поведението му – а горделивостта и липсата на смиреност е един от десетте смъртни гряха. Бащата на българската църква трябва да е смирен, благ и прощаващ. Така че тези, които ще избират новия ни патриарх, освен всичко останало е добре да имат предвид и това – по погледа ще познаят кой е достоен.