От опит знам, че едно дете може да оцени отношението на родителите си чак когато се премести да живее далече от тях. Тогава обаче вече е късно, ако поведението на родителите е било лошо или не достатъчно добро, те да се реваншират. Напоследък си мисля дали аз съм достатъчно добър родител – не само осигурявайки сигурността и финансовия комфорт на семейството си, но и дали възпитавам добре, дали давам добър пример, дали отдавам достатъчно внимание на децата си.
Защото в забързания ни свят, в който мислим най-вече за материалните неща, често ще забравим, че за малчуганите по-важното не е колко е пълен хладилникът, а колко близо е родителят, как поощрява доброто, как наказва лошото, как предава житейските си уроци и мъдрост. И ще си призная, че се чувствам малко виновен – покрай напрегнатата работа, честите командировки и плаващото ми работно време, често не успявам да отделям достатъчно внимание на децата си, закъснвам за тържества в детската градина и училището, сигурно се случва и да не съм до тях в трудни моменти.
Освен всичко друго, това означава за мен да си наистина добър родител – да си близо до децата си, да им помагаш да се справят със света, който изучават, и емоциите им. Опитвам се да се реванширам – като ги водя на лунапарк, цирк, излети в природата през уикенда и така нататък, но през седмицата се виждаме само вечер, точно преди да си легнат. По това време не мога да направя нищо повече, освен да им прочета една приказка за лека нощ – и се надявам, че е достатъчно. Последните две книжки, които им прочетох, бяха за приключенията на Барон Мюнхаузен, част от поредицата „Детство Мое: Вълшебни приказки в картинки“, на издателство Ню Медия Груп и Светослав Кантарджиев.
Макар и малък жест за мен, на децата много им харесва това, че им чета книжки, и че не съм поредния студенокръвен и строг баща(такъв съм само когато се налага :)).