От години си нося домашно приготвени сандвичи на работа. Първо, защото смятам, че са далеч по-здравословна храна от всякакви баници, дюнери и хамбургери със съмнително качество и преснота и неясен произход на продуктите. И второ – откъдето и да погледнеш – съотношението цена – качество (много важен показател за всеки един банкер) е изключително добро. И смятам, че в случаите, когато на работното място или в училищата не е осигурен специален кетъринг, това трябва да стане практика и да не събира особени погледи. Не знам защо у нас това, да извадиш домашно приготвен сандвич от чантата си, вместо да купиш мазен бюрек, правен с гранясало олио, или суха кифла, минава за по-нисък стандарт и не е особено престижно. Според мен става въпрос за манталитета и комплекса на бедните.
Защото няма как да не ви е направило впечатление по филмите, а за тези, които са живели и работили зад граница, и в ежедневието как в едни други общества, където покупката на закуска или обяд едва ли е финансов проблем и особен разход за някого, е масова практика да си носят в специални кутии сандвичи и в училище, и в службата, дори и в престижни и лъскави фирми, хора на доста високи позиции.
Подсетих се за тази тема от един скорошен сутрешен блок по Би Ти Ви, в който имат практика да канят известни личности, за да коментират различни теми от седмицата или неща, които ги вълнуват. Е, там един от участниците, повдигна темата за сандвичите. Миналата зима отиват на ски с негов приятел, който произхожда от изключително богато семейство. Когато идва време за обяд нашият човек се запътва към заведението да си купи обяд – знаете какви са цените по зимните курорти, – а заможният му приятел си вади кутията със сандвичите. Изводите ги оставям на вас. При всички случаи обаче не става въпрос само за пари, а и за цената им, за отношението към храната, към здравето ни и за много други неща.