Диви гъби

Много добър приятел и колега ме покани на гости на вилата си в едно китно странджанско село. И друг път съм ходил и винаги сме си прекарвали страхотно, пък и жена му е страхотна кулинарка, дето е речено, облизваме си пръстите, като ядем от манджите й. Те заминаха още от петък вечерта, аз пристигнах в събота, ранния следобед, понеже имах за отмятане задачи в града. И още с пристигането ми, първата работа на домакинята беше да ме покани на масата и да ми предложи да хапна. Сипа ми от един гювеч много добре изглеждаща и ароматна гозба, с месце, зеленчуци, гъби. Още с първата хапка усетих, че вкусът на гъбите не е тоя на култивираните печурки, дето сме свикнали всички да ядем и си купуваме от пазари и супермаркети. Жегна ме нещо и попитах какви са гъбите. Оказа се, че са ги брали от околността. Не знам вие как бихте реагирали, но аз, с риск да обидя домакините, веднага преустанових кулинарните си занимания. Не помогнаха увещанията на домакините, че гъбите са брани от техен роднина от съседната вила, който е стар гъбар и много разбира. Имам си теория по въпроса, че няма човек, отровил се от диви гъби, който да ги е брал с усещането, че не ги познава особено добре. Всички пострадали са познавачи.  Знам също така, че вкусът и ароматът на дивите гъби не може да се сравни с тоя на култивираните и отглеждани в оранжерии. Както не може да се сравни и рискът. Аз лично не бих го поел.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *