Има една дума, която в последните месеци извиква истински ужас у възрастните хора, особено у тия, които живеят в по-малките населени места и не могат да разчитат на близка помощ от децата си, и тя е цифровизация. По предварителни планове това събитие трябваше да се случи окончателно до края на август, по всичко обаче личи, че за радост на препатилите български пенсионери май ще се поотложи с няколко месеца. Защо толкова се страхуват от това иначе положително нововъведение, което безспорно ще повиши качеството на телевизионния сигнал.
Ами обикновено повечето от тия хора имат от старите телевизори и за да не изпаднат в пълна медийна тъма, след окончателната финализация на процеса ще трябва да ги снабдят със специални декодери. Което предизвиква притеснения в две посоки. Първата – финансова. Активните и работещи хора няма как да разберат тая драма и ще си помислят, че 40-50 лева, каквато е средната цена на тия устройства, не могат да съборят ничий бюджет. Със сигурност обаче могат – особено ако става въпрос за пенсия от 200-300 лева. Та това си е едно зареждане на хладилника за десетина дни.
Второто притеснение идва от вродения у съгражданите ни – особено у по-старото поколение, а често и при следващите – страх от всякакви технически новости. Българинът предпочита до живот да гледа мъглява картина, не и да борави със техника, която му се струва непосилна за управление.
Е, какво правят институциите със страховете на хората? За първия – паричния – се погрижиха. Най-затруднените материално ще могат да получат декодери и срещу ваучери за топло. Второто притеснение обаче те не само не борят, а даже подклаждат. Преди дни попаднах на инструкция, в която се обясняваше, че ако срещнат трудности при свързването на устройството с приемника, възрастните хора ще получат указания по интернет. 🙂
Всъщност защо не направо на смартфона!? 🙂