Ако препоръчаш приятел за работа…

Трябва ни човек да работи в склада през лютото… Май ще ни трябва още един търговски представител… Главният ми счетоводител напусна… Ти познаваш ли някой, когото да ми препоръчаш за тази длъжност?

Хващам се на бас, че всеки е чувал тези думи или подобни от шефа си. Сякаш първото нещо, което правим, когато имаме нужда от нов служител на работа, е да попитаме останалите хора дали познават подходящ. В това, разбира се, няма нищо лошо. Даже е похвално, защото се създава чувство за съпричастност и ангажираност у всички. Дори има компании, които те поощряват, recommendationако доведеш при тях компетентен кандидат, когото да харесат и назначат. Не са много тези фирми, но се срещат.

Аз обаче искам да посветя днешния си пост на служителите и какво те рискуват, когато се осмелят да препоръчат някого на работа:

1) Всяка препоръка, без значение в каква област, означава, че заставаш зад нея. В случая гарантираш със собственото си име и репутация за определения човек. Ако той сгафи, това рефлектира и върху теб. Ако той направи грешка, приемаш я като своя. Малко е като игра на тото, защото колкото и добре да познаваш някого, никога не можеш да си 100% сигурен, че ще отговори на поставените очаквания в професионална среда.

2) Да работиш с приятел… крие известен риск. Обикновено хората се държат по един начин, когато са сред приятели, и по друг, когато са сред колеги. Особено неловко е, ако се окаже, че ти си един вид ръководител на конкретния ти приятел. Тогава рискуваш отношенията ви да станат обтегнати и дори да се скарате.

3) Смесваш личния и професионалния живот… а според мен е най-добре, когато те вървят поотделно.

Google+ Comments

2 thoughts on “Ако препоръчаш приятел за работа…”

  1. В предишната фирма, където бях, прилагаха тази политика и да ти кажа честно аз не я одобрявам, ама никик. Напомня ми на добре позната шуробаджанащина. Ръководните органи си назначават разни техни приятели, които от ден едно се толерират. Ти и приятелите, които си довел, естествено сте на заден план като не част от “върхушката”. Малко се получава като в гимназията с популярните и непопулярни ученици. Накрая става една приятелска фирма, където всички си клатят краката. Едните, защото се имат с мениджърите, а другите, защото протестират срещу “любимците”. А самата фирма не може да си позволи да уволнява, защото спешно се нуждае от служители, а е и в малък град. Още се чудя как преживяваше.

    1. Здравей, Борис. Първо, благодаря ти за обстойния коментар 🙂 Второ, съгласен съм с теб, че т.нар. шуробаджанащина в повечето случаи (или пък винаги) не води до нищо добро и може само да повлече конкретната фирма надолу. Затова всеки трябва да си прави сметката, когато препоръчва някого за конкретна работна позиция – да прецени дали човекът има необходимите качества, ще се сработи ли с останалите и т.н. А вече от ръководството зависи, когато някой не се справя, да се намерят начини да се повиши работоспособността му или чисто и просто да се търси друг кандидат за конкретната позиция.

Leave a Reply to Zdravkovi Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *