Ако бяха…

Всеки ден се чува за някоя нова икономическа мярка, с която политиците ни уж ни водят към по-светли и сигурни финансови бъднини – от едно 20 години е така. Голяма деятелност  в тая посока: преобразуват се дългове, разпределят се пици, отварят се фондове – сребърни, златни. И резултати – никакви. Кипи безсмислен труд, както обича да казва един колега по повод на някои колежки, които често обикалят по коридорите на банката с лист в ръка, уж че вършат нещо много важно. Имам едни съседи, на първия етаж на блока, в който живея, пенсионери, но с малки пенсии. И като се пенсионираха, захванаха някаква търговия с евтини обувки – ходят по пазарите в ранни зори, прибират се късно вечерта, товарят, разтоварват едни кашони – и като дойде време да си платят таксите за почистването на входа, никога няма. Нещо ей такова се случва и с финансите и финансистите ни. Деятелност голяма – резултати никакви. И слушам оня ден за новия сценарий, по който телефонните измамници скубят пари. Гъвкава работа. Веднага се възползваха от сполетялото ни природно бедствие и нарасналата чувствителност на хората по темата и почнаха да вадят пари от това. Звънят и плачейки, че са роднини, пострадали от труса, молят да им бъде оказана някаква финансова помощ. Ей на това аз му викам пазарно поведение – отвори се ниша, и който е гъвкав, веднага се настанява в нея. И си викам, ако и политиците, и икономистите ни бяха гъвкави като измамниците ни, досега да сме отлепили дъното и отдавна да се реем в света на развитите икономики.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *